13 июн. 2006 г., 22:51

Представям си, че някъде те има 

  Поэзия
775 0 7
Представям си, че някъде те има.
Дали е истина или лъжа?
Ако е казал Господ, ще те срещна,
ще ти предложа своята душа.

Тогава ще открием залезите двама,
морето синьо, боровия аромат,
усмивката на слънцето. И няма
да има сили, които да ни разделят.

Представям си, че някъде те има.
Сега прикривам мъката с дълбока тишина.
Как искам слънце в мислите да свети,
тревата стъпкана да съживя.

АЗ ЗНАМ-СТРАДАНИЕ Е ЛЮБОВТА!

Но болката ни нека бъде сладка -
очи да търсят другия с очи,
устните да жадуват за целувка,
сърцата да копнеят да не са сами.

Това е любовта - едно дълбоко чувство.
И нека няма плачещи и гаснещи очи.
И щом Всевишния със светлина изпраща ни я,
тогава  тя ще ни изпепели.

ПРЕДСТАВЯМ СИ, ЧЕ НЯКЪДЕ ТЕ ИМА...

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • това е толкова въздействащо и прекрасно поздравления !!!!!!!!!!!!!!!1
  • Поздрав и от мен,красиво и романтично...
  • Петя,чудесно е!
  • Петя, чудесни стихове!!! Това и Лъжа. Поздрави!!!
  • Това е любовта - едно дълбоко чувство.
    И нека няма плачещи и гаснещи очи.
    И щом Всевишния със светлина изпраща ни я,
    тогава тя ще ни изпепели.

    ПРЕДСТАВЯМ СИ, ЧЕ НЯКЪДЕ ТЕ ИМА...

    Браво, Петинка! Много ми харесва! Поздравче! Бъди обичана! Целувки!
  • Хубаво е!Поздрави!Хенри
  • И нека няма плачещи и гаснещи очи.
    И щом Всевишния със светлина изпраща ни я,
    тогава тя ще ни изпепели.

    ПРЕДСТАВЯМ СИ, ЧЕ НЯКЪДЕ ТЕ ИМА...

    Много истинско, Петя. Хареса ми.
Предложения
: ??:??