Nov 9, 2010, 10:17 AM

Предсъние 

  Poetry » Other
551 0 3
Всред тъмата на клепачите затворени,
като щрихи недовършени,
раждат се, от минало недавно, спомени
за копнежите прекършени.
Тичат те по пътеките фосфорни,
парят нозете от тях
и събират улики косвени,
за това, колко безгрижно живях.
Ровя с пръсти свойте корени.
Търся там съгрешението.
От предците, другиму болките сторени,
връщат мен изкуплението. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милко Христов All rights reserved.

Random works
: ??:??