9 нояб. 2010 г., 10:17
Всред тъмата на клепачите затворени,
като щрихи недовършени,
раждат се, от минало недавно, спомени
за копнежите прекършени.
Тичат те по пътеките фосфорни,
парят нозете от тях
и събират улики косвени,
за това, колко безгрижно живях.
Ровя с пръсти свойте корени.
Търся там съгрешението.
От предците, другиму болките сторени,
връщат мен изкуплението. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация