Спомням си когато бях дете
легнал на тревата и към синьото небе,
погледа отправил облаци броях,
формички им давах,на мечтите си се смях.
Всичко бе красиво,но в света се озовах
изчезна красотата и повода за смях.
Неусетно ме привлече,към нея приближавах,
черна дупка с прах какъвто не познавах.
Изгревът загуби всяка стойност и цена
облаци забравих,гледах към калта.
Улици,бетон и хора без души
това го аз преследвах,но то ме мен разви. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up