Спомням си когато бях дете
легнал на тревата и към синьото небе,
погледа отправил облаци броях,
формички им давах,на мечтите си се смях.
Всичко бе красиво,но в света се озовах
изчезна красотата и повода за смях.
Неусетно ме привлече,към нея приближавах,
черна дупка с прах какъвто не познавах.
Изгревът загуби всяка стойност и цена
облаци забравих,гледах към калта.
Улици,бетон и хора без души
това го аз преследвах,но то ме мен разви. ...