Изплаках слънчевите тайни
там от края на света.
Преглътнах истини незнайни,
посипали пустини с тъга.

Открих, чрез тях притчи давни
дошли през девет завеси светлина.
Зърнах оазиси през палми
и градини, пълни със цветя.

Застинали са в пози странни,
чакащи да им дойде мига.
И внезапно стресната от пламъци -
цветята потънаха в мъгла.

Забравил  що е страх в парници
вятърът веднага дотърча.
Да разсее слънчевите важности
и да запази за дълго свежестта.