11 июн. 2019 г., 15:53

Преглътнах слънчевите тайни 

  Поэзия » Пейзажная
787 1 0

Изплаках слънчевите тайни
там от края на света.

Преглътнах истини незнайни,
посипали пустини с тъга.

Открих, чрез тях притчи давни

дошли през девет завеси светлина.
Зърнах оазиси през палми

и градини, пълни със цветя.

Застинали са в пози странни,
чакащи да им дойде мига.
И внезапно стресната от пламъци -

цветята потънаха в мъгла.

Забравил  що е страх в парници
вятърът веднага дотърча.
Да разсее слънчевите важности

и да запази за дълго свежестта.

© Светлана Тодорова Все права защищены

Произведението е включено в:
  1407 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??