/посветено на верния ми приятел/
Вече няма причина навън да вали.
Обещаваше въздухът на дъжд да ухае.
Вдишах - с него да изпълня гърди...
застоелият дъх на топлина ме замая.
Не намираш сили и ти за сълзи.
Много плакахме с теб, дали изхабихме
наш`та дарба до дъжд да боли...
или с тъгата някак се примирихме.
И притихнахме – първо аз, после ти.
Днес сподавят ни капки преглътнати.
Няма дъжд, няма хлад, няма ни, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up