ПРЕГРАДА

Затворена, душата тихо стене -

и да боли, какво ли от това?

Не може никой днес да се наеме

да я зарадва с трепетни слова.

Оградата дебела и висока

закрила е, добра преграда,

пази душата от дума жестока

и от зла, ранима изненада.

Мигом подала се над таз ограда,

зад нея тя бърза да се скрие,

сърце ранено, за участ нерада

да не узнаем никога ние.

Изписана усмивка на лицето -

красива е, но тя не ни топли

с безбройните си рани по сърцето.

Не чува никой тез скрити вопли.

С преграда е душата защитена,

зад нея никой днес не припарва.

Към щастието си е устремена,

но по-добре да се спотайва.

Така тя себе си ще запази-

ранима птичка в клетка златна.

Неразгадана тайна е тя за нази,

самата тя - вселена необятна.