ПРЕГРАДА
Затворена, душата тихо стене -
и да боли, какво ли от това?
Не може никой днес да се наеме
да я зарадва с трепетни слова.
Оградата дебела и висока
закрила е, добра преграда,
пази душата от дума жестока
и от зла, ранима изненада.
Мигом подала се над таз ограда,
зад нея тя бърза да се скрие,
сърце ранено, за участ нерада
да не узнаем никога ние.
Изписана усмивка на лицето -
красива е, но тя не ни топли
с безбройните си рани по сърцето.
Не чува никой тез скрити вопли.
С преграда е душата защитена,
зад нея никой днес не припарва.
Към щастието си е устремена,
но по-добре да се спотайва.
Така тя себе си ще запази-
ранима птичка в клетка златна.
Неразгадана тайна е тя за нази,
самата тя - вселена необятна.
© Анка Келешева Всички права запазени