Освободи душата ми!
Пусни я вън!
Жадува тя за черната прохлада.
Докато ти я любиш
като в сън,

от теб далеч се мъчи да избяга.

Жадува много нощи този дъжд - 
да потанцува
по капака на колите;
да чатка с токчета;
да скача в локвите;

като жена без мъж
по лъскавия чер асфалт да скита.

Изтече времето ти!
Колелото извъртя
на триста и шейсет 

и още сто

ужасни градуса живота.
Като зверче в капана
ще прегризе ненужното

и върху огнено кълбо

ще ти избяга

между блоковете.