Освободи душата ми!
Пусни я вън!
Жадува тя за черната прохлада.
Докато ти я любиш
като в сън,
от теб далеч се мъчи да избяга.
Жадува много нощи този дъжд -
да потанцува
по капака на колите;
да чатка с токчета;
да скача в локвите;
като жена без мъж
по лъскавия чер асфалт да скита.
Изтече времето ти!
Колелото извъртя
на триста и шейсет
и още сто
ужасни градуса живота.
Като зверче в капана
ще прегризе ненужното
и върху огнено кълбо
ще ти избяга
между блоковете.
© Павлина Гатева Все права защищены