Не е ли светът малко наше съзвездие
с тревожни проблясъци, с червени въпроси?
Където понякога сляпо се лутаме
и търсим душите си - топли и боси.
Където все бързаме и все не достигаме
лилавия устрем на наште мечти,
а вместо това отрезвели откриваме,
че пътят бил грешен е... и празен почти...
И ето тогава се ражда началото -
пясъчно тихо, но пълно със пролет!
Вече сме тръгнали - ето го утрото
на вечния бял и самотен наш полет. ...