28 jul 2007, 23:51
Преходно
Не е ли светът малко наше съзвездие
с тревожни проблясъци, с червени въпроси?
Където понякога сляпо се лутаме
и търсим душите си - топли и боси.
Където все бързаме и все не достигаме
лилавия устрем на наште мечти,
а вместо това отрезвели откриваме,
че пътят бил грешен е... и празен почти...
И ето тогава се ражда началото -
пясъчно тихо, но пълно със пролет!
Вече сме тръгнали - ето го утрото
на вечния бял и самотен наш полет.
2005
с тревожни проблясъци, с червени въпроси?
Където понякога сляпо се лутаме
и търсим душите си - топли и боси.
Където все бързаме и все не достигаме
лилавия устрем на наште мечти,
а вместо това отрезвели откриваме,
че пътят бил грешен е... и празен почти...
И ето тогава се ражда началото -
пясъчно тихо, но пълно със пролет!
Вече сме тръгнали - ето го утрото
на вечния бял и самотен наш полет.
2005
© Геновева Христова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
"наште"?
че пътят е грешен... и празен почти... (може би)
освен това ми хареса -
благодаря, че сте прочели ...
-
Вече сме тръгнали - ето го утрото
на вечния бял и самотен наш полет.
...
Браво!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
лилавия устрем на наште мечти,
а вместо това отрезвели откриваме,
че пътят бил грешен е... и празен почти..."