Jul 29, 2020, 7:10 PM
Прекрояване на тишината
ПРЕКРОЯВАНЕ НА ТИШИНАТА
Аз просто спрях да те очаквам.
Заключих външната врата.
Когато до зори си плакал –
притихват птици и цветя.
Намерих сили да си тръгна,
дордето още в мен гори
угасващият бавно въглен.
Ще спре навярно да боли.
И постепенно ще се сливам
със спомените за деня,
във който сме били щастливи,
но съм останала сама.
След изгревите кръвожадни
ще благославям всеки звук.
Убийствено е да те няма.
По-смъртоносно – да си тук.
Валентина Йотова, 29 юли 2020, София
© Валентина Йотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Така е, Ирина, но успяваме ли винаги
-
Изстрадано е това прекрояване, Вале...Благодаря, че ме докосна.Прегръдка.
-
Благодаря, Блу
-
Хубаво и истинско! Поздрави!
-
Благодаря, Красе, ако знаеш колко й е писнало да е силна.
-
Хубаво пишеш. Вълнуваш
-
Благодаря, Пастирче
-
Финалът ме усмихна. Не видях дилема, напротив. И това "напротив" винаги действа положително и тонизиращо. Като да откриеш отново, че светът е красив и смислен, след дълго боледуване.
-
Прегръдки, Ники
-
Благодаря, Васе
-
Много е хубаво, Вале!
-
Благодаря, Стойчо
-
Благодаря, Дени, да, финалът.
-
Благодаря, robertratman (R)
-
"Убийствено е да те няма.
По-смъртоносно - да си тук."!!!!!!!!!
Валя... Прегръщам те! -
Вале!!!
-
Браво!
-
Благодаря, Мариана
-
Нямам идея какво да коментирам...
Поздравления за написаното от теб, Валя! -
Финалът!
-
Хареса ми
-
Благодаря, Жорж, и убийствена
-
Страшна дилема...
Поздравявам те.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
