29 июл. 2020 г., 19:10  

Прекрояване на тишината 

  Поэзия » Любовная
1252 4 23

ПРЕКРОЯВАНЕ НА ТИШИНАТА

 

Аз просто спрях да те очаквам.
Заключих външната врата.
Когато до зори си плакал –
притихват птици и цветя.

 

Намерих сили да си тръгна,
дордето още в мен гори
угасващият бавно въглен.
Ще спре навярно да боли.

 

И постепенно ще се сливам
със спомените за деня,
във който сме били щастливи,
но съм останала сама.

 

След изгревите кръвожадни
ще благославям всеки звук.
Убийствено е да те няма.
По-смъртоносно – да си тук.

 

Валентина Йотова, 29 юли 2020, София

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??