Прелести

Jun 7, 2008, 5:10 PM

Poetry » Love

940 0 0

Прелести
Вечерта, когато тишината настъпи,
погледнах към небето
и погледът ми там остана...
очарован бях от пълнолунието...
Луната, звездите, сякаш даваха ми знак...
и ето...
в мислите ми ти дойде отново
и аз приех те,
защото сърцето тъй ми нареди...
тази болест е най-красивата...
ето те... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Прелести

Want to read more?

Random works