Прелести

Вечерта, когато тишината настъпи,
погледнах към небето
и погледът ми там остана...
очарован бях от пълнолунието...
Луната, звездите, сякаш даваха ми знак...
и ето...
в мислите ми ти дойде отново
и аз приех те,
защото сърцето тъй ми нареди...
тази болест е най-красивата...
ето те...
всичко, за което съм мечтал
и всичко, което съм нямал...
...
но ти ще останеш в мен...
Богиньо на моята душа,
сега ще знам,
трудно е да те нарисувам с думи...