Вечерта, когато тишината настъпи, погледнах към небето и погледът ми там остана... очарован бях от пълнолунието... Луната, звездите, сякаш даваха ми знак... и ето... в мислите ми ти дойде отново и аз приех те, защото сърцето тъй ми нареди... тази болест е най-красивата... ето те... всичко, за което съм мечтал и всичко, което съм нямал... ... но ти ще останеш в мен... Богиньо на моята душа, сега ще знам, трудно е да те нарисувам с думи...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.