И това оскъдно откъм сбъдвания лято,
буревестно прелетя през орбитата ми,
докато очите ми впити в празнотата
очакваха жарта на изгрева ти.
Но ще продължа поне още вечност
да споделям изнурените си сетива
с унинието на прежълтяващите хоризонти.
Поколения мразещи ме мисли-еднодневки
ще се стремят яростно да се покрият с тен
от язвителното тлеене на самозаблудите ми.
Ще късам сънищата си по дължина,
ще заключвам сълзите си в юлска лава ...