Водопад съм, високо живея,
разрушавам вековни скали,
пак изригвам, преливам, лудея,
и заливам реката с мечти.
Аз я галя, ухажвам, обливам,
с буйна нежност поглъща ме тя,
от душата ѝ сякаш извирам,
а се вливам във гладна снага.
Пак се сливаме, жадни за полет,
вая пръски... разтича се тя,
и във капките случваме пролет,
с мойта луда, красива река.