30 dic 2016, 21:42

Преливане 

  Poesía » De amor
396 1 4

Водопад съм, високо живея,
разрушавам вековни скали,
пак изригвам, преливам, лудея,
и заливам реката с мечти.

Аз я галя, ухажвам, обливам,
с буйна нежност поглъща ме тя,
от душата ѝ сякаш извирам,
а се вливам във гладна снага.

Пак се сливаме, жадни за полет,
вая пръски...  разтича се тя,
и във капките случваме пролет,
с мойта луда, красива река.


 

© Неземна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ммм много хубаво,оценявам високо!
  • Интересна хрумка
  • Хубав стих, Цвети! Честита Нова Година!
  • Красив водопад, Цвети!
    "...пак изригвам, преливам, лудея,
    и заливам реката с мечти..."

    Във мене тлее мъничък вулкан -
    клокочи, къкри, спотайва се, кротува...
    Задрямал готви се растящия титан
    във фурия мощна да се разбушува.

    Поздрави!
Propuestas
: ??:??