Оглушавам в тази тишина.
Питам се, аз още ли живея?
Жива смърт е мойта самота.
Сякаш, че насън едва се смея.
Сякаш, че насън пристъпвам пак
в ново утро, дето теб те няма.
Всичко е жестокост и лъжа.
Но пък сили нямам да го кажа.
И нощта по мен така вали,
от надежда или от обида.
Накъде напред си само ти.
И дели ни само сетен избор.... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up