2.05.2018 г., 19:55 ч.

Прелюдия 

  Поезия » Любовна
483 3 2
Оглушавам в тази тишина.
Питам се, аз още ли живея?
Жива смърт е мойта самота.
Сякаш, че насън едва се смея.
Сякаш, че насън пристъпвам пак
в ново утро, дето теб те няма.
Всичко е жестокост и лъжа.
Но пък сили нямам да го кажа.
И нощта по мен така вали,
от надежда или от обида.
Накъде напред си само ти.
И дели ни само сетен избор.... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Предложения
: ??:??