изведнъж
на 45
виждаш дните си
един подир друг
как се търкалят -
гигантски снежни топки
по мокрия черен асфалт
нататък
нататък
а снегът
като мокри парцали
ги пошляпва
и стапя
някъде там
зад хоризонта
където изчезваш и ти
© Павлина Гатева All rights reserved.