На пръсти влизаш в сърцето, по тъмно
и самодивски изгнания в мен провокираш.
Любиш ума ми... докато се съмне,
а после сам врата вместо покрив избираш.
В мрака криеш целувки токсични,
а в очите танцуват демони.
Обичаш мен. Да ме раняваш обичаш.
Плътта ли? Сърцето ли? Вземай ги!
Премълчани въздишки кънтят в полунощ,
там, където последно ме изостави.
А болката - твоето мило отроче,
всеки ден все по-жива ме прави. ...