peteto_1001 (Петето)
126 153
3.04.2015 г., 8:34 ч.

Премълчани въздишки 

  Поезия » Любовна
1126 0 5

На пръсти влизаш в сърцето, по тъмно

и самодивски изгнания в мен провокираш.

Любиш ума ми... докато се съмне,

а после сам врата вместо покрив избираш.


В мрака криеш целувки токсични,

а в очите танцуват демони.

Обичаш мен. Да ме раняваш обичаш.

Плътта ли? Сърцето ли? Вземай ги!


Премълчани въздишки кънтят в полунощ,

там, където последно ме изостави.

А болката - твоето мило отроче,

всеки ден все по-жива ме прави.


Щастлив и чаровен, понесъл греха,

влизаш в мен и съдбата ми дялкаш,

с покварена обич ми пълниш света,

а на мене харесва ми сякаш...


Автограф от грима ми на твойта възглавница,

Сълзи черни - от любов и от бреме.

Тръгва пак с теб душата-изгнаница,

да те обича пак... Временно.




 

© Петето Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??