Dec 28, 2005, 12:08 PM

Преодолях го! 

  Poetry
916 0 7

Дълго чаках да се върнеш,

с очи подпухнали от плач.

Молех се поне внимание да ми обърнеш...

Живота ми потъна в здрач.

Исках нежно пак да ме прегърнеш,

както правеше преди.

Но няма смисъл вече,

няма и мечти.

Остана само болката

,

с която ме проклина ти.

Но стига!Вече стотен път аз плача...

Писна ми!Все след теб да се влача...

Не искам вече извинение!

Не искам твойто съжаление!

Искам само възкресение!

И пак живот със забавление!

© Елмо All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • супер си
  • много е истинско, болезнено и същевремено красиво... Поздравлеия
  • Понякога не е никак лесно да преодолееш болката,но с време и воля става!Браво за желанието и за стиха!
  • Браво и от мен!Добро е
  • Много оригинално и оптимистично!Поздравляния че си го "продолял" Аз все още не мога!
  • Много е хубаво, поздравления и от мен, мисля че всеки рано или късно осъзнава че му трябва "живот със забавление" 6и от мен
  • Браво! Много хубав стих...Сякаш описваш моите чувства и вярвяй ми щом веднъж си кажеш наистина стига ще откриеш и възкресението 6+ и поздрав!
Random works
: ??:??