liulina (ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА)
35 114
Sep 17, 2009, 9:40 PM

Преодоляване 

  Poetry » Other
841 0 7

Тревата гали голите ми пръсти,

изсъхнала от стъпките ти есен,

садя в сърцето си напръстник

и пея с ятата тъжната си песен.

 

Отровата на билката едва попива

в сълзите ми, летящи към земята

и виждам сякаш в сърцето се увива,

една немирница - лианата на самотата.

 

Повей подарява ми дъх на окосено,

птиците отлитат и става ми студено,

щурците пак умират, но им е простено,

а лятото в канавката заспива уморено.

 

Вървя по улиците мрачни, някак сиви,

преборила се с чувствата си, се разрошвам,

усмихвам ви се, нека всички сте щастливи,

поемам дъх и лианата мисловно скъсвам.

 

© ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??