Вярвах искрено, че с пролетта летя,

че възкръсва светлото в човека,

но наместо дивни, весели цветя,

грозни тръни навред разцъфтяха.

Вярвах предано на ведрия простор,

в чистото начало на звездите,

но усетих с ужас как във хор,

се опълчват те срещу тревите.

Вярвах в прераждането на света,

че е спомен мрака злобно лих,

но наместо въглен в пепелта,

само мъртва сивота открих.

И тогава в себе си прозрях,

губи смисъл волното летене,

да вярваш сляпо в слънцето е грях,

щом фалшиво в дните ни то грее.

И коленичила, аз моля се сега:

О, Боже, ти могъщ, велик, всесилен,

Господи, подай спасителна ръка,

слънце истинско в дните да изгрее.

с бяло сбъдване от теб благословен,

живот щастлив в съдбата ни да запее.

.......................................