Вярвах искрено, че с пролетта летя,
че възкръсва светлото в човека,
но наместо дивни, весели цветя,
грозни тръни навред разцъфтяха.
Вярвах предано на ведрия простор,
в чистото начало на звездите,
но усетих с ужас как във хор,
се опълчват те срещу тревите.
Вярвах в прераждането на света,
че е спомен мрака злобно лих,
но наместо въглен в пепелта,
само мъртва сивота открих.
И тогава в себе си прозрях,
губи смисъл волното летене,
да вярваш сляпо в слънцето е грях,
щом фалшиво в дните ни то грее.
И коленичила, аз моля се сега:
О, Боже, ти могъщ, велик, всесилен,
Господи, подай спасителна ръка,
слънце истинско в дните да изгрее.
с бяло сбъдване от теб благословен,
живот щастлив в съдбата ни да запее.
.......................................
© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados