В най-светлата си пролет се прераждам
и вдишвам въздуха ти с трепетна душа.
Със замъци сърцето ти отвън заграждам,
оставайки им днес най-верния стражар.
Рисувам по лицето ти безброй усмивки,
преплитам ги с акорди плаха нежност
и всичките ми погледи по детски чисти
ги взирам пламенно към наш’та нова вечност.
Събирам търпеливо перлените си копнежи,
обгръщам ги със бели, ангелски крила
и с полета на гълъбите - волен, безметежен,
изпращам ги към замъците твои - у дома!