21 nov 2010, 21:31

Прераждане 

  Poesía » De amor
1019 0 3
В най-светлата си пролет се прераждам
и вдишвам въздуха ти с трепетна душа.
Със замъци сърцето ти отвън заграждам,
оставайки им днес най-верния стражар.
Рисувам по лицето ти безброй усмивки,
преплитам ги с акорди плаха нежност
и всичките ми погледи по детски чисти
ги взирам пламенно към наш’та нова вечност.
Събирам търпеливо перлените си копнежи,
обгръщам ги със бели, ангелски крила
и с полета на гълъбите - волен, безметежен,
изпращам ги към замъците твои - у дома!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??