ПРЕРАЖДАНЕ
Самотна, чакаща, аз на ръба стоя.
Непомнеща, нераждана и неоткрита.
Пред мен се носи облачната синева
и слънчеви лъчи чертаят бъдни дните.
Там в нищото, дълбоко в края на света,
звезден прах вихрушки страшни гони.
Преражда се душата в синя тишина,
а мислите препускат като вихрогони.
Очакваща и тръпнеща пред новия живот,
ръце протягам аз земята да достигна.
Само бисерна търкулната сълза ...