21 мар. 2008 г., 00:05

Прераждане 

  Поэзия » Философская
764 0 0
ПРЕРАЖДАНЕ
Самотна, чакаща, аз на ръба стоя.
Непомнеща, нераждана и неоткрита.
Пред мен се носи облачната синева
и слънчеви лъчи чертаят бъдни дните.
Там в нищото, дълбоко в края на света,
звезден прах вихрушки страшни гони.
Преражда се душата в синя тишина,
а мислите препускат като вихрогони.
Очакваща и тръпнеща пред новия живот,
ръце протягам аз земята да достигна.
Само бисерна търкулната сълза ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мириам Все права защищены

Предложения
: ??:??