Apr 10, 2014, 11:05 AM

Прераждане 

  Poetry » Landscape
730 0 1


Проблясва нейде от небето
първият лъч светлина, 
утихва гневът ù над полето,
май си тръгва старата госпожа.


Люта и страшна, силна дошла,
завари земята, покрита с листа.
Бели килими, кристални игли,
царува дълго, преди да се умори.


Пъстрота полазва оголени клонки,
магистрала от мравки покрай спящ мечок.
Калинка броди сред снежни отломки,
размърдва се и замръзналият поток.


Свеж полъх, аромат на живот,
дори волът нетърпелив за хомот.
Кокичета люшват срамежливо глава,
денят колебливо превзема нощта.

© Миро Милев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??