Проблясва нейде от небето
първият лъч светлина, 
утихва гневът ù над полето,
май си тръгва старата госпожа.

Люта и страшна, силна дошла,
завари земята, покрита с листа.
Бели килими, кристални игли,
царува дълго, преди да се умори.

Пъстрота полазва оголени клонки,
магистрала от мравки покрай спящ мечок.
Калинка броди сред снежни отломки,
размърдва се и замръзналият поток.

Свеж полъх, аромат на живот,
дори волът нетърпелив за хомот.
Кокичета люшват срамежливо глава,
денят колебливо превзема нощта.