May 16, 2006, 1:05 AM

Прероденият Дъжд 

  Poetry
561 0 3

Усети ли последния дъжд,
целуващ устни и коси,
родил се в облака веднъж,
втори път в очите ти?

Недей да плачеш, това е само време,
не е съвсем загубено,нали?
Защо проклинам, дявол да го вземе,
закони правила, съдии?!

Недей да плачеш, това не е реално:
от твоите страдания ме боли,
приятелю, нима не знаеш,
че с теб и аз старея с дни.

И този дъжд не е последен,
и сълзите ти не са.
Годините са спомен непотребен,
щом имаш мен и Светлина.

© Роксана Медичи All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??