16 мая 2006 г., 01:05

Прероденият Дъжд 

  Поэзия
582 0 3

Усети ли последния дъжд,
целуващ устни и коси,
родил се в облака веднъж,
втори път в очите ти?

Недей да плачеш, това е само време,
не е съвсем загубено,нали?
Защо проклинам, дявол да го вземе,
закони правила, съдии?!

Недей да плачеш, това не е реално:
от твоите страдания ме боли,
приятелю, нима не знаеш,
че с теб и аз старея с дни.

И този дъжд не е последен,
и сълзите ти не са.
Годините са спомен непотребен,
щом имаш мен и Светлина.

© Роксана Медичи Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??