Преситен

Mar 26, 2010, 3:06 PM

Poetry » Other

548 0 8

ПРЕСИТЕН

Преситих се от хорските интриги...

Преситих се от непочтени люде...

Преситих се – до шията ми стига

от травестити по душа и луди...

Преситих се от чуждата попара,

приятно надробена от злобари -

макар че има истина пра-стара

да не опитваш туй, което пари...

Преситих се – от удари под кръста.

Гърбът ми стана син от зли тояги.

Душата ми – от неизмити пръсти

се захаби – и иска да избяга...

Но ме измъчват силен глад и жажда

за нещо... ама истински красиво!

И тази пролет смятам да засаждам

Надеждата – тя в мен е още жива...

26.3.2010

Please sign in with your account so you can comment and vote.

penkovs (Стоян Пенков)

2010-03-29T21:27:44+03:00

И тази пролет и другата и по-другата пролет,продължавай Георги да засаждаш! Засаждай и пази,за да има красота!
Поздрави!
vedrina (Марина Стоянова)

2010-03-27T08:34:42+02:00

Силно, стойностно - стихотворение, родено от наранена душа!!!
Истинско, с оптимизъм!!!
plami-6 (Плами)

2010-03-27T08:02:57+02:00

Доловил си и моите чувства! Поздрав!
penkovs (Стоян Пенков)

2010-03-27T07:56:44+02:00

Прекрасно е!

Но ме измъчват силен глад и жажда
за нещо... ама истински красиво!
Желая ТИ го!!!
snowjana (Снежана Францева)

2010-03-26T21:07:00+02:00

Много актуално.
ivanleko91 (Ангел Колев)

2010-03-26T18:56:43+02:00

Прекрасно!
Поздрави и от мен!
finaltouch (Георги Ванчев)

2010-03-26T16:52:48+02:00

Засадил съм я , Марианче. Сега трябва да я опазя!
kotel (Мариана Вълкова)

2010-03-26T15:58:01+02:00

Засади я!Много харесах!