ПРЕСИТЕН
Преситих се от хорските интриги...
Преситих се от непочтени люде...
Преситих се – до шията ми стига
от травестити по душа и луди...
Преситих се от чуждата попара,
приятно надробена от злобари -
макар че има истина пра-стара
да не опитваш туй, което пари...
Преситих се – от удари под кръста.
Гърбът ми стана син от зли тояги.
Душата ми – от неизмити пръсти
се захаби – и иска да избяга...
Но ме измъчват силен глад и жажда
за нещо... ама истински красиво!
И тази пролет смятам да засаждам
Надеждата – тя в мен е още жива...
26.3.2010
© Георги Ванчев Всички права запазени
Поздрави!