26.03.2010 г., 15:06 ч.

Преситен 

  Поезия » Друга
549 0 8

ПРЕСИТЕН

 

Преситих се от хорските интриги...

Преситих се от непочтени люде...

Преситих се – до шията ми стига

от травестити по душа и луди...

Преситих се от чуждата попара,

приятно надробена от злобари -

макар че има истина пра-стара

да не опитваш туй, което пари...

Преситих се – от удари под кръста.

Гърбът ми стана син от зли тояги.

Душата ми – от неизмити пръсти

се захаби – и иска да избяга...

Но ме измъчват силен глад и жажда

за нещо... ама истински красиво!

И тази пролет смятам да засаждам

Надеждата – тя в мен е още жива...

 

 

26.3.2010

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??