Потулен в сянката на тичащия ден мечти сънувах, спомени почиствах. Вода отпивах жадно - с вкус солен в пресъхнала река на жълти листи. А радостта в улуците се стичаше след снежни думи в лятната жарава. Замръзваше със ледено "обичам те" в размътен хоризонт по свечеряване. И мракът бавно палеше звездите. Прегърнах тази циганка - нощта, в ръцете не с пирони, а със нитове - разпънат върху своята съдба.
Няма по-голяма радост от това, да видиш, че написаното от теб се харесва на хора обичащи и пишещи стихове. Дали е поезия, само времето и читателите могат да кажат.
Благодаря ви!
Страхотен стих! Поздравления! Това ми хареса най-много:
...Прегърнах тази циганка - нощта,
в ръцете не с пирони, а със нитове
разпънат върху своята съдба.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.