15 nov 2006, 18:47

Пресъхнал мрак 

  Poesía
664 0 22
Потулен в сянката на тичащия ден
мечти сънувах, спомени почиствах.
Вода отпивах жадно - с вкус солен
в пресъхнала река на жълти листи.
А радостта в улуците се стичаше
след снежни думи в лятната жарава.
Замръзваше със ледено "обичам те"
в размътен хоризонт по свечеряване.
И мракът бавно палеше звездите.
Прегърнах тази циганка - нощта,
в ръцете не с пирони, а със нитове -
разпънат върху своята съдба.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??