Няма начин този шум да е добър.
Няма вятър, а разплакани тревоги.
Вместо слънце има мънички екрани.
Вместо хора има ходещи сърца.
Тротоарите събират листопади.
Но очите ще опазят ли звездите?
Колко памет има вплетена с душата?
Заживелите в тунели се забравят.
Светлината е загубила първичност.
Няма сутрин разтопени ритуали.
Само ледени рутинни „да работим“.
Сякаш гайките създават и храна. ...