Небето изплака
от самота натежало.
Няма птици крилати,
сиви облаци само
воалират светлината.
Прозорци със сънни клепачи
примигват в тихо мъртвило,
от тъга, а-ха да заплачат,
но дъжд ги полива обилно
и измива очите им в зрача.
Съзирам през тях локви овални,
като зениците на моята есен, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up