Небето изплака
от самота натежало.
Няма птици крилати,
сиви облаци само
воалират светлината.
Прозорци със сънни клепачи
примигват в тихо мъртвило,
от тъга, а-ха да заплачат,
но дъжд ги полива обилно
и измива очите им в зрача.
Съзирам през тях локви овални,
като зениците на моята есен, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация