Нанасяше удар след удар...
събаря ме пъти безброй...
но винаги сила намирах...
изправях се все на нозе...
Но ето... врата ми ти сграбчи...
и вдигна ме горе с ръце...
погледнах очите ти пъстри...
и удар получих в сърце...
Усетих как в тия очички...
на първи път светли, добри...
се крие душа на змеица...
зла, гладна за хорски душѝ... ...