Нанасяше удар след удар...
събаря ме пъти безброй...
но винаги сила намирах...
изправях се все на нозе...
Но ето... врата ми ти сграбчи...
и вдигна ме горе с ръце...
погледнах очите ти пъстри...
и удар получих в сърце...
Усетих как в тия очички...
на първи път светли, добри...
се крие душа на змеица...
зла, гладна за хорски душѝ...
Усмихнах се... своята сила...
аз пуснах от мен да струи...
превърнах се в огън пречистващ...
превърнах се в светли лъчи...
Застелих
по твоето тяло...
проникнах в душата ти аз...
и злото от нея превърнах
в прашинки, в безпомощен прах...
излязох от твоето тяло...
и лик на човек придобих...
ти падна след миг на земята...
под светлите топли звезди...
затичах се мигом към тебе...
и вдигнах те бързо в ръце...
след дългата битка, момиче...
другари сме...
не врагове!
© Андрей Андреев Todos los derechos reservados