ПРЕВЪЗХОДНА СТЕПЕН НА СИВОТАТА
Ти ли ме повика? Още ли ме искаш?
Дреме тишината – дрипава и грозна.
В синкавото утро бялата ми ризка –
сякаш перушинка – стене и пърпори.
Сивото е много. Тежко и безкрайно.
Плъзва по росата, смесва се с кръвта ми.
Няма град и хора, обич или тайни.
Аз ли те загубих – дълго ли мълчахме?
Пътят изтънява, слива се с паважа,
тропат из мъглата токчета, червило...
Нощем тихо слизам – сънем да ти кажа ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up