yotovava (Валентина Йотова)
2662 22536
17.07.2022 г., 10:14 ч.

Превъзходна степен на сивотата 

  Поезия » Любовна
332 4 7

ПРЕВЪЗХОДНА СТЕПЕН НА СИВОТАТА

 

Ти ли ме повика? Още ли ме искаш?

Дреме тишината – дрипава и грозна.

В синкавото утро бялата ми ризка –

сякаш перушинка – стене и пърпори.

 

Сивото е много. Тежко и безкрайно.

Плъзва по росата, смесва се с кръвта ми.

Няма град и хора, обич или тайни.

Аз ли те загубих – дълго ли мълчахме?

 

Пътят изтънява, слива се с паважа,

тропат из мъглата токчета, червило...

Нощем тихо слизам – сънем да ти кажа

колко беше светло, колко беше мило.

 

Хайде забрави ме. Аз ще се опитам

тебе да не мисля, да не те сънувам.

Колко е животът – трае десет мига.

Въздух да поемаш – и си се сбогувал.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??