Jan 25, 2009, 11:32 AM

Превзе последната ми Троя 

  Poetry
605 0 9
Намразил времето, в което чакаше,
застанал гордо сам със самотата му
и мислеше си пак за нея, плачейки,
в сълзи, избликнали от суетата й.
Във сложното направи нещо просто,
проправяше си пътя с топла нежност,
но тя сама избра да срине моста
на неговите тайнствени надежди:
Да чуе пак смеха, дето събаряше,
болката, която го съсипа,
но раните отново се разтваряха,
прикривани единствено от дрипи. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Димчев All rights reserved.

Random works
: ??:??